Триптих

Триптих

На П. К. Яворов

1. Защо?

Защо дойде,
море ли те омая,
вълни ли будят
твоята душа?!...
От нищото –
пристигаш във безкрая,
оставаш тук
до края на света...
Сред страст безумна,
тежки грехове...
Защо дойде
в града?!...
Мълчание
и шепот на ръба,
трагедия
в театъра античен,
едва ли
си е струвало труда...
Сълза солена
в камъка остава
и бяла нежност
в меката скала.
Защо дойде?!...

2. Яворов и морето

Проблясва
лунен лъч в небето.
Вълни поглъщат
мрака тих.
Скалата
бяла на поета,
стихиите
превръща в стих.
Талази черни
плът разтапят,
дълбаят
камъка ѝ мек.
Горчива сол
в морето капе –
от котвата ѝ
вече век...
Прегръщам
тази нощна пролет!
Дъха усетих.
Странна близост.
На тебе
давам своя полет,
мечтите мои,
бялата си риза...

3. Яворов

На меката скала в морето,
в нощта омайна,
душата страстна на поета
възкреси любов нетрайна...
До този лик изваян в бяло
бледнее всяка наша дума.
Сърцето му е в Анхиало,
а другото е прах и шума.
Живее още и се моли,
греха на порти да не тропа.
Далеч от страсти и неволи
и влюбен все във Калиопа...

---------------
Публ. в сборника “Градът – поезия и фотография”, изд. “Либра Скорп”, 2019.
---------------