Вечер
Сама съм с тишината
на мислите във мрака,
в очакване и страх.
Препускат белите коне
на моите неизживени мигове,
напомнящи сега за всичко,
умишлено в годините
пропуснато
и ме оставят тук
със спомена
за техния прекрасен полет.
Отиват си от мен
с развети гриви
и гордо вдигнати глави.
Във безсъницата на нощта
са толкоз бели,
че очите ме болят от белотата им –
поизбледняло-тъжна
и болезнено втъкана
във времето и загубите
на живота ми.
Оставам си сама с нощта и
спомена за белите им сенки...
Весела Лулова Цалова
Весела Лулова Цалова е родена на 9 април 1966 година. През 1989 година завършва педагогика, а през 1993 година и журналистика в СУ “Св. Климент Охридски” – София. И по двете специалности има образователна степен – магистър. Притежава Сертификат, ниво С2 по…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар