Жена

Жена

Така ме нареди Животът
(и беше благосклонен при това)
да бъда рай по пътя към голгота
съществително с подробности. Жена.

Да нося цялото човешко бреме
на престорените крехки рамене.
Стремежите ми? – Дявол да ги вземе.
Зачеркнати от списъка? Добре.

Обаче имам хитринки в ръкава
и няколко способности все пак
умея да обичам до забрава,
да виждам светлина и в пълен мрак,

умея да разплаквам много лошо
и после преобръщам всичко в смях.
Умея да мълча. И мога още
живота си да подаря. Без страх.

Умея да нахраня с думи само
гладуваща душа. И съм щастлива.
Да крача смело, даже път да няма.
И само за един да съм красива.

Разчупвам хляб и сплитам маргаритки,
рисувам залези – без капчица вина.
Разпускам до прозореца си плитките.
А приказките? – пиша ги сама.

С целувка изцерявам всяка болка
(целувам и да няма болка даже).
Умея да търпя. Не зная колко.
Животът неизменно ще покаже.

Така е отредил – жена да бъда
чупливо щастие, любов, тъга.
Дали се справям? Нека да отсъди.
Но много благосклонно при това.