Изследване с “Ballantines”
Имаше един метод в експерименталната психология -метода на недовършените изречения. Проективна методика, не много сигурна, улавяща някои фактически структури в областта на отношенията и самооценката. По онова време още…
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Имаше един метод в експерименталната психология -метода на недовършените изречения. Проективна методика, не много сигурна, улавяща някои фактически структури в областта на отношенията и самооценката. По онова време още…
Юлий Йорданов, литературен критик: Пиша, щом кръвта ми заговори.
Дървената къща, зад орехите скрита, стара, с вита стълба, за теб и мене пита. Всичко вън е бяло, всичко вън е тихо. От сняг и лед се губи речното корито.
Балконът на старата къща към спомени често ме връща. Тук е любимото място за мен. В полите на Странджа аз приютен.
Бях влюбен в странджанското село във стара къща със провиснал гръб, край нея дол напевно ромолеше и вливаше води в река с вековен дъб.
Снегът пречисти всичко през нощта и чиста в утринта е моята душа. Със стария и полупразен автобус пристигам на селския площад – днес малко пуст.
Земята беше развълнувана. Земята бе наелектризирана Деветият спътник на Сатурн – Феба се бе откъснал от притеглянето на планетата и със светкавична бързина се приближаваше към Земята. Гърмяха световните радиостанции…
– Това перо от твоя черен котарак ли е? – Не, перото е бяло. – Да, от крилете му. – Сигурно. Как се казваш? – попитах пространството зад оградата, откъдето идваше гласчето...
Огледах се. Каменната чешма излива свежа струя в заблатеното корито, изумруден свят от дървета под утринните лъчи, птичи хор в прослава на топлия ден и ленива рекичката... А гласът? Счуло ми се е. Потънах в спокойната…
– Не се смей, седмица труд отиде на вятъра. Изслуша ме много внимателно, после ме погледна с онея тъмни очища и допря длани пред лицето си, помоли се преди да ме насече... И като зачатка, отровни откоси ти казвам…
Изпусна последния автобус. Огледа се за такси, макар да не й бе по джоба, нямаше. Повъртя се малко и тъкмо да тръгне пеш, видя светлините на приближаващ автобус. Ядоса се на шофьора. Потегли рязко още преди да затвори…
Тази нощ се подготви по-добре за слизането. Предната бе открехнала вратата на подземието, но хладният мрак я върна. Сега – облечена и с фенер в ръка, Франческа предпазливо пристъпи към желязната врата. Не знаеше какво я…