Е-списание

Това е светът който сме си създали, “фалшиви” приятелства, “фалшиво общуване”, емоции чрез “емотикони”, забравени истински срещи и разговори очи в очи, а не “в чата”... Разминаваме се по улиците, втренчени в телефоните като омагьосани, все по-малко виждаме наистина света около себе си...

Пътувах с автобус към Балкана. Бях по служба до столицата. Връщах се късно и нямах връзка за село. Имаше около осем километра път, но от тук не предлагаха превоз. Уговорих се със съпруга ми да ме чака с колата. Когато слязох от автобуса беше след десет часа вечерта. Наоколо беше тъмно...

Е, браво на мен! Загубих се в гората – опитна планинарка като мен да се загуби, смях в цялата зала. Браво за трети път. Веднъж в австрийските Алпи, веднъж в Странджата и сега в Родопите. Какво означава изгубила съм се? Няма ме пред погледите на другите от групата, но намирам неща, някого, в краен случай – себе си...

Искърът! Извирайки от белоснежната гръд на величествената Рила, като вълшебно чудо пълзи и лъкатуши из планинските усои на Стара планина. По своя път, извивайки се, той твори великолепна художествена поема от дивни пейзажи, неповторими по своята красота тайнствени долини, скалисти и въртеломни стени. Искърското дефиле е един кът от скъпата ни родина, приютен в обятията на грандиозния Балкан, древния Хемус...