Врачански камък
В онези години аз нямах
тъй неразгадани чудеса:
наричаха го Врачански камък,
а толкоз приличаше на сълза,
изтекла от окото на Балкана,
в други, отколешни времена,
вечер светла – от залез огряна,
заран тъмна – от светлина;
земя и небо разполовила,
по България тя пропълзя,
сълза-възмездие, сълза-закрила,
Ботьова страшна сълза;
сълза, стаила и лед, и пламък,
свят неразбулен – и гневен, и мил.
Врачански камък, Врачански камък,
от какво си се вкаменил?
Анастас Стоянов
Анастас Анастасов Стоянов е роден на 2 август 1931 г. в с. Живовци, Монтанско. Произхожда от род на каменоделци и дюлгери от Солунско. Учи в родното си село, завършва гимназия в Монтана (тогава – Михайловград) през 1950 г. и славянска филология в Софийския…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар