Анастас Стоянов
Анастас Анастасов Стоянов е роден на 2 август 1931 г. в с. Живовци, Монтанско. Произхожда от род на каменоделци и дюлгери от Солунско. Учи в родното си село, завършва гимназия в Монтана (тогава – Михайловград) през 1950 г. и славянска филология в Софийския университет (1955).
Редактор в Радио София (1957-1959), в. “Септемврийче” (1959-1965), изд. “Народна младеж” (1965-1966). Секретар е на СБП (1966-1969), редактор във в. “Народна младеж” (1969-1972), главен редактор на списание “Пламък” (1972-1974), главен редактор на списание “Пламъче” (1974-1991), главен редактор на в. “Вселена” (1994-1995).
Автор е на поетичните книги “Първа любов” (1955), “Посвещение” (1964), “Пролетно преображение” (1975), “На грешната земя” (1978); на поемите “Есенни макове” (1963), “Уловени сънища” (1970), “Повече от любов” (1982); на сборниците с разкази “Неделни новели” (1973), “Скитания. Писма от Индия” (1975), “Пролетно преображение” (1975), “Сто приказки” (1977), “На грешна земя” (1978, 1980), “Още сто приказки” (1980), “Жертвено цвете” (1981), “Повече от любов” (1982), “Търсете българския алпинист” (1985), “Казвам се Малчо” (1989), “Златната лисица” (1989), “Хищникът Роман” (1989) и др.
След 1989 не издава книги, с изключение на “Ранни рани” (2004).
Редица негови произведения са преведени на чужди езици, участва в множество антологии. Превежда Сергей Есенин, Саят-Нова и др.
Член е на Съюза на българските писатели.
Умира на 25 декември 2004 г. Погребан според желанието му в град Монтана. След смъртта му са издадени книгите: “На грешната земя” (2005); “В храма на рогатите ангели. Ловни и други истории” (2006); “Казвам се Малчо” (приказки и притчи, 2007); “Това момче бях аз” (2007); “Обратно пътуване” (2008).
Публикации от автора
Вода
По Гергьовден, привечер, помня – заблещука ли първа звезда, мама изнасяше стомна пред прага, пълна с вода.
Анастас Стоянов20 февруари 2019
България
Можем просто от кон да я видим, колко път е – ще го минем пешком...
Анастас Стоянов20 февруари 2019
Оттук съм аз, от този край
Оттук съм аз, от този край, над който късен сняг сияй, от този разпилян балкан, насечен като с ятаган.
Анастас Стоянов20 февруари 2019
Врачански камък
В онези години аз нямах тъй неразгадани чудеса: наричаха го Врачански камък, а толкоз приличаше на сълза...
Анастас Стоянов20 февруари 2019
Коментари
Добави коментар