Време
Когато времето отвори крилете си ще остави само миг от това, което сме имали... Жадни, гладни и порочни в мислите си и грешни дори, но очите ни отново ще се търсят в нощите...
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Когато времето отвори крилете си ще остави само миг от това, което сме имали... Жадни, гладни и порочни в мислите си и грешни дори, но очите ни отново ще се търсят в нощите...
И да ме няма на този свят, аз за теб капка от сълзите ще бъда... Душата ти топла ще взема при мен да я пазя... Толкова много сълзи от радост и мъка...
Приюти ме, любов... Остани до мен, не тръгвай... Не си тръгвай, подари ми отново любов – тази жажда утоли ми...
Животът е една бездънна яма, в която падаш или пък летиш и не можеш да се приземиш... А искаш някой да бъде до тебе...
Когато хаосът ме сполети, отварят портите си в мен, несподелените желания. Загубвам се във себе си и тръпна...
Странно, това се случваше с него винаги, когато се събуждаше рано. Това състояние се засили особено през последните месеци. Със ставането му се виеше свят, а след това цяла сутрин му се гадеше и не можеше да работи…
Денят ми започва с един изпуснат автобус. Следващият половин час минава за мен в многократно разчитане на табелата на спирката, която убеждава, не, утвърждава, че в делничен ден градските автобуси следват през пет…
Когато хаосът разбърка битието, безпътицата ме отведе в храма. Разбрах, че съм безкрайно грешен, там прошка молеше за мен олтара.
“Търся книга, която ме зарежда, с която отивам към себе си, която ме радва. Първата книга на Маргарита Серафимова, “Животни и други богове”, бе такова откритие за мен. Непрекъснато я четях, изпитвах потребност, радостта…
Думи за книгата на Маргарита Серафимова “Демони и свят”, Black Flamingo Publishing, 2017, корица и оформление Кирил Златков
Думи от представянето на “Неразрешимостта на великолепието” от Маргарита Серафимова, състояло се на 19 октомври 2018 г. в София.
Чистите дюни, собственият им вятър – в палмовата сянка долових с крайчеца на окото си пясъчен екстаз.