Стареене
Когато хаосът ме сполети,
отварят портите си в мен,
несподелените желания.
Загубвам се във себе си и тръпна...
Смалявам се като дете,
очакващо да му разкажат приказка.
И песента с минорната тоналност,
разплаква детското ми сърчице!
И хълцам, и текат сълзите ми,
и толкова съм беззащитен...
Потопен във свойта съпричастност,
до мен трепти и пърха детството...
06.02.2019 г.
Константин Корадов
Константин Корадов е роден в град Бургас. Израснал е в Коджакафалийската махала, сега “Братя Миладинови”. Завършва Механотехникума в Бургас и Висшето военновъздушно училище “Георги Бенковски”, Долна Митрополия. Служи в Българската военна авиация. Това го…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар