Корен

Корен

Когато хаосът разбърка битието,
безпътицата ме отведе в храма.
Разбрах, че съм безкрайно грешен,
там прошка молеше за мен олтара.

Видях реката текла покрай мен,
без аз дори да я сънувам,
покаях се, като овчица в този ден
и в корена си родов се завърнах.

Но, коренът оказа се дълбок.
Нектарът му балсам духовен.
И слънчев прах в земята му открих,
преддверие към вечната му памет.

И няма кой да го сломи.
Тъй, както не успяха друговерци.
И антихристът с маска на светец,
превърнал кръста “божи” в меч.

Константин Корадов
22.01.2019 г.