Ад
Животът е една бездънна яма,
в която падаш или пък летиш
и не можеш да се приземиш...
А искаш някой да бъде до тебе...
Да стопли душата ти черна...
Преди да те видя, познавах те вече...
Усещах те...
Измъкни ме оттук... в ада боли ме, човече...
Нека поне миг в рая да бъда... един миг с теб...
После в ада върни ме и замини надалеч...
За да мога отново да те търся... любов!
Мария Чавдарова
Мария Стоянова Чавдарова е родена на 22 февруари 1978 г. в гр. София. Живее, работи и твори в родния си град. Започва да пише през 2007 година. Вдъхновява се от любовта – “Не се гаси туй що не гасне”... Чувства се на 17, а когато пише – все едно се пренася в…
Всички текстове и книгиКоментари
Свързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Добави коментар