В палмовата сянка

Дата: 
четвъртък, 17 January, 2019
Категория: 

* * *

Чистите дюни, собственият им вятър –
в палмовата сянка долових с крайчеца на окото си
пясъчен екстаз.

Жълт мрак

Зимата се разхождаше
в отворен кръг. 

Жирафи от сняг

Нежни, пъстробели –
такива бяха усещанията ми
сред сумрачните зимни дървеса,
като си спомнях, че съществуването ни свързва като мост.

Човек от Йемен

В джамията на бурната вода
светли, светещи очи и мокра кожа.
Слънцето е огън.

* * *

Конете са луди!
Лудостта е снежна,
лудостта е красива.
Тя няма нужда от нищо.

* * *

Знаеш ли колко ми харесваш?
Като да имам в себе си корен
от светлина.

* * *

Душата ми се обърна към мен:
Виждаш ли ветрилата на палмата?
Това е трансценденция в наличното.

* * *

Палмата поставя своите ветрила от съвършенство
във въздуха като шепи,
от които излита към небето не молитва,
а отговор на молитва.

* * *

Погледни красотата си,
нека бъда огледалото й.
Вятър шумеше в две очи
като в смърчови корони.

* * *

Индийският океан бе пристигнал.
Коя бях аз, да не бъда сигурна
като естеството?

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите