Преоткриване
Сънувах те с бледо жълто изражение като свещта горяща на бара, пламъкът осветяваше буквите, описващи твоите спомени. В отворената книга надникнах тайно, за да видя себе си, но всъщност видях теб.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Сънувах те с бледо жълто изражение като свещта горяща на бара, пламъкът осветяваше буквите, описващи твоите спомени. В отворената книга надникнах тайно, за да видя себе си, но всъщност видях теб.
Устроен, завършен, проекта готов е, забравих цвят да измисля, започнах с тънък фалцет, а стигнах баса, маскарада приключи.
В лоното на църквата, в стария квартал върви младенеца по стъпки стари, избира пред кого да спре, молитвата да си отправи.
В дверите на покорно избраните смълчани души преминава лъч, изключително силен, той нас ни пронизва със скрити мечти и чака там дълго нас да обучи.
В сърцето на въображаемото свое аз идват мисли неподправени, не искам да ги спра, те са моята опора, моето съзерцание...
Да си призная, не бях изненадана, когато г-жа Инджова, мой бивш началник от Отдел “Закрила на детето”, към която все още респектът не ми позволява в пълна степен да се отпусна и да я нарека просто “Елена”, сподели, че у…
Наскоро в „Литературен свят“ прочетох стихотворението „Нощни птици“ на Владислав Артьомов в превод на Надя Попова. Безспорно виртуозен превод...
В “Нощна река” на Светла Гунчева е налице откроена семантична обвързаност и имплицитно вписана философия, която е подчинена на кардиналното внушение на цялата книга – човешкото битие и спецификата му в кръговрата на…
Ефирен ангел в топлина облян с лилава светлина в крилете носи доброта и пръска я по таз земя и носи ти защита, светлота...
Всичко в пролетните цветове скоро бързо ще се облече с дъх на пролетна магия. Искам в твоие прегръдки тихо аз да се завия.
Той стоеше сам. Другите камъни бяха подредени в редица, издигайки стена, в която се разбиваха вълните. А него морето го бе отделило, за да му помогне да се промени. Да изглади острите му ръбове с водата си, обличайки го…
Музика... “Драгиева чешма”... Откога не я беше слушала. Сякаш от цяла вечност. Обичаше такава музика, тя докосваше сърцето й, караше я да пее. Но в някакъв момент спря да я слуша. Може би след като баща й се разболя. Та…