Сезони
Времето в очите ми се утаява – върху пролетните минзухари и кокичета, върху кълнове, които от пръстта надничат, се излива шумна, пъстра птича врява.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Проблясъци
Порязах се на острието на живота. От вените ми, вместо кръв, реката на годините потече...
Врата
Какво е всъщност времето, какво? Пред пътната врата едно ветрило, разтворило над детството крило и утрото ни тук благословило.
Резонанс
И аз дойдох на тоя свят да сея, ала останах някак на междата – ту яростни съмнения в небето зреят, ту коренът ме дърпа към земята.
Агония
Надеждата умира бавно на кръстопътя от съмнения. Загубила посоката, тя жадно все търси нови измерения и блъска се в стени студени...
Съдбата на поета
Безлунна нощ без никакви звезди. Без бури и без знак сред мрачината. Но като гръм началото си заяви с неистов вик, разцепил тишината.
Пламтяха от студ снежните гори
Пламтяха от студ снежните гори. През привечерта сръндак прелетя с малка корона на глава.
Симфония
Когато цялата ти мощ ме връхлети със звучната стихия и образът ти носи своите черти, разтворен и раздиплен в петолиния...
Тихо е
Тишина, ти имаш две лица. Едното се оглежда в покоя на отвъдното, а другото е част от живата ни същност...
Мираж
Не те постигнах, остана вътре в мен, във клетката полуразчупена на собственото ми несъвършенство.
Генезис
Родихте ме възторгнати и ме раздиплихте, като Вселена, под чувствените свои пръсти.
Памет
Била е най-малката – изтърсачето. Преди нея кака и четирима батковци. Татко й – с трети клас, загубил майка си невръстен, бежанец от Източна Тракия. Майка й – кръгъл сирак, неграмотна, отгледана, като ратайкиня от добри…