Агония
Надеждата умира бавно
на кръстопътя от съмнения.
Загубила посоката, тя жадно
все търси нови измерения
и блъска се в стени студени,
и язове се мъчи да преплува,
среднощ я будят яростни сирени,
до сутринта в кошмарен сън будува...
Когато силите й я напуснат
сред тоя свят, просмукан от омраза,
с небе без слънце и вселена пуста –
в последен порив – литва от етажа.
Лалка Павлова
Лалка Павлова е родена на 19 октомври 1949 г. в гр. Павел баня, Старозагорско. Средното си образование завършва в гр. Казанлък, а висше, специалност “Българска филология” – във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Работи като преподавател по български език и…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар