Прилепът
Аз съм прилепът, който се блъска в твоя прозорец – да се скрие от свойте видения в тъмната нощ.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Символните полета на живота и смъртта в стихотворението “Вървя към дъжда” от Христо Ганов
Лалка Павлова за стихотворението “Вървя към дъжда” от Христо Ганов.
Вървя към дъжда
И все вървя на запад – към дъжда, и все повече се заоблачава. Защо е жива вечната вражда между нощта и светлото начало?
Един и същ на битието с урагана
Предговор към книгата: “Яворов и морето // Yavorov et la mer”, стихотворения от П. К. Яворов (включва “Градушка”, “Арменци”, поемата “Калиопа” и други значими творби, писани в “анхиалския период”), (български//френски)…
Измеренията на битовото и битийното в разказите “Пред хотел “България” и “Лицата от последните дни”
Лалка Павлова за разказите на Георги Господинов “Пред хотел “България” и “Лицата от последните дни”, включени в сборника “И всичко стана луна” (2013).
За Здравка Евтимова и света
Здравка Евтимова: Разказът е като човек – не обича самота.
Обувки
Защото ние сме приятели, още по-големи от най-големите приятели, каза момичето сериозно. То беше на пет години, с топчесто, живо лице, с очи като стафиди, каквито продаваха на сергията до морковите, но стафидите в очите…
За Митко Джунгуров и неговите обикновени хора
Митко Джунгуров: Само добрата измислица решава истински посланието на написаното.
You Are the One’, Who Is Supposed To Be
You are the one’, who is supposed to be – “Ти си този, който трябва” – песен на Оливия Нютън-Джон и Джон Траволта.
За Пламен Колев, за живота до ръба и след това
Пламен Колев: Парадоксът на писането е, че ни извежда от реалността, за да изпълни тази реалност със смисъл.
Полтъргайст в “Обеля”
Откъс от романа “Гадателя”
Валя Илиева за котвите, за думите и за духовните мостове
Валя Илиева: Да пишеш е да споделяш красота.