Е-списание

Когато ръка подадеш

преди 5 години 11 months

Когато ръка подадеш,
когато изцяло си ти във копнеж,
че надежда даряваш,
че има добро във света...

Уморих се от голи дървета

преди 5 години 11 months

Уморих се от голи дървета.
Уморих се от дъжда тъй студен.
Уморих се от вятъра режещ,
въздуха или другото в мен.

Мълчание

преди 5 години 11 months

Днес ми се мълчи.
Просто хей така.
Днес планети и звезди
будят мисълта една.
Коя съм, защо съм, отде ли дойдох?

Осъзнаване

преди 5 години 11 months

Вселената днес път ми направи. Даже не молих аз за това. Усмихна се някак и рече: За осъзнаване вече е време. Да видим, дали готов си да сбъдна твойте “неща”. А мойте неща – желания простички...

Какво да поискам, не знам

преди 5 години 11 months

Тази нощ звездите не блестяха. И въздухът някак бе режещо хладен, направо студен. Луната и тя не излъчваше свойто сияние. Тъй тихо, смразяващо беше и в мен. Дали защото април си отива, а незнайни ще бъдат майските дни?...

Мира Дойчинова за нейната стихосбирка “Нека бъда Любов!”

преди 5 години 11 months

Мира Дойчинова: Разковничето на успеха е да откриете своето собствено вдъхновение и да го подарите на света.

Това съм аз

преди 5 години 11 months

Давам всичко,
но какво получих аз?
Това все се питам,
но винаги съм пас.

Ти ли си

преди 5 години 11 months

Ти ли си този,
който усмивката ще върне?
Ти ли си този,
който болката ще превърне
в пепел и прах...

Само ти

преди 5 години 11 months

Само ти, който крадеш моя сън
и без дъх оставяш ме ден след ден,
куп сълзи на теб посветих,
не сълзи, а огнени капки.

Воин (Assassin)

преди 5 години 11 months

С рани по лицето
и по-страшни в сърцето,
идваш и рушиш,
дори когато,
сам и ти кървиш...

Страници