Монолог

Монолог

Добро ти утро,
Госпожо Геновева.
Не чакай от мен
да салютирам
пред твоята корона
от върбови пръчки,
защото съм
рядък свидетел
на бримката и възела
между късият път
до далечината
и дългият път
до близостта.
С чудна глухота
Господ ме е дарил,
да не чувам
тракането на
надменните ти токчета,
а да долавям
и най-тихото ти шепнене
с твоите Лимби, Сирми
и Филимени.

Оставете ме
да общувам със себе си
и с моят
ментален архив,
миг преди да зърна
как изглежда света
през призмата на омразата
ваша.
Лека ти нощ,
Госпожо Геновева.

--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------