Е-списание

Поредното кафе изпивам вече,
усетих го как в мене то потече.
Не знам за другите, но то на мене
ми носи припев за стихотворение...

Вървя през спомени – градина цветна
и виждам как над мен просторът светна
и радват се очите и душата.
Аз вярвам, че е знак от небесата.

През всички тротоарни кафенета
премина есента и с дъжд поляти
прекъснаха те своята щафета
и ми изглеждат някак непознати
витрините и старите дървета...

Ще се срещнем, море,
чувам твойте вълни
и ти моите стихове чуваш...
аз не мога без теб..