За Пламен Колев, за живота до ръба и след това
Пламен Колев: Парадоксът на писането е, че ни извежда от реалността, за да изпълни тази реалност със смисъл.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Полтъргайст в “Обеля”
Откъс от романа “Гадателя”
Валя Илиева за котвите, за думите и за духовните мостове
Валя Илиева: Да пишеш е да споделяш красота.
Стана Апостолова за класическата и електронната книга, за това дали „мишката ще изяде книжката“, за новите технологии
Стана Апостолова: Бъдещите четци ще бъдат подобни на хартиените книги, но “хартията” няма да бъде от дървесина.
За Светла Гунчева, годишнините, равносметките и съдбата
Светла Гунчева: Лошите неща в живота, в еднаква степен с добрите, стимулират въображението и перото на твореца.
Така чука съдбата
Извиват пътищата на съдбата, криволичат и те запращат в глухи улички накрая. Дори и пътищата страдат от двуличие и обещават, а не те отвеждат в Рая.
Гара
Краката всеки ден ме водят тук. Посрещам и изпращам всички влакове. В натрапчивия мирис на тъга, просмукан във пейките, излъскани до смърт от чакане...
Гост
Колко нощи подред този прилеп виси на тавана. Неочакван и странен, виси като тъжно разпятие. Малък звяр, в светлините на фарове хванат и очакващ да падне чукът за небесна разплата.
Реквием
Дърветата под твоите прозорци са израснали над покрива. Ветрец долита и в листата им шуми, а ти отлитна надалече, нависоко.
Писмо, изпратено по лебеди
Какви ръждясали небесни капандури смогваш да отвориш, татко мили, та и оттам дланта ти с пръсти, разкривени от артрита, пак да ме закриля?
Балканска сюита
Бележки на коляно!
Разходка по Арбат
Това пътуване до Москва след 16-годишна разлъка беше като Божи подарък. Очите ми попиваха пейзажа зад стъклото на колата още по пътя от летище Шереметиево към въжделения град на ранната ми младост, милваха заесенелите…