Никога
Някога при морето ходехме, плувахме, гмуркахме се. И скришом пушихме цигари. Горещи пясъци краката изгаряха докато намерим джапанките.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Пия
Не пил от векове, аз пия. Пиянството ми спомена възражда. Аз пия, за да се събудя. Пиян съм от надежди и очакване добро.
Беззаглавие
Речите на вечните. Вените на кретените. Жилото на бесилото. Страстта на властта.
Безследно
Безследно неизчезнал ще се върна, за да оставя в лятото следа. Тук всяка непогалена вълна очаква мен и моята прегръдка. Морето е завинаги мечта.
Красиво е
Красиво е на залеза небето, рубинено – вещае ветрове. В копринената нощ морето раздиплило е свойте цветове...
Някой ден
Един ден камбаните на ада ще замлъкнат. Тогава ще продам на сметка розовите очила. Онази клетка, дето ме отглеждаха във нея...
Тук, при този бряг
Няма нужда от поезия, няма нужда от тъги. Късно вечер нека слезем тук, при този бряг и си простим.
Когато няма
огато няма суета а мислите пътуват надалече тогава лятната тъга отстъпва ред на есента и вече приижда нощната река...
Брегът
Когато вечерта се плъзне – мокра, когато тръгне си денят, когато слънцето не ще те стопли тогава погледни брега...
Възкръсвам
Мълчанието е изкуство. Нека се прекръстим. От толкова ненужни думи омерзен, възкръсвам.
Една докосната душа
Една докосната душа тъгува Тя радва се на този световрат. Тя пее и усеща този малък свят. Светът е толкова огромен!
Бог в прозореца
Виждам облаци разпръснати помежду тях – небе накъсано, това е бог, наднича през прозореца, а по-надолу – пролетни дървета...