Днес наш гост е госпожа Дора Лазарова, учител по литература в Английската гимназия в Бургас от много години. Учителят, за когото възпитанието и образованието на младите са станали мисия на живота й. Винаги в крак с новото, което така стремглаво навлиза във всяко ъгълче на ежедневието ни, завъртайки ни в колелото на прогреса...
“Лудите, лудите – те да са живи” – казва мъдрият чорбаджи Марко, герой от един от най-значимите български романи – “Под игото”. И дори Вазов да не беше написал това преди повече от век, сега бургаският творец Манол Манолов увековечава хората, надарени със смелостта да бъдат различни – “луди”. Ту “луди за връзване”, ту вече “развързани луди”...
Както седиш на сладка раздумка с приятели край брега на Янтра, почти изведнъж решаваш и хващаш транссибирския влак, който те отнася на половин планета разстояние в екзотична и сурова пустош. Говориш с номади, влизаш в монголска юрта, ядеш “тебеширен” аарул, с всички сетива поглъщаш една съвсем различна култура, правиш безброй снимки и събираш като пъзел частици Монголия в книга.
Няколко седмици преди Международния ден на стоматолога (9 февруари) с денталния лекар Анна Кабанова, обичаща професията си и внушаваща на своите пациенти доверие към себе си още от първите минути на срещите си с тях, разговаряме за страха, за хигиената, за профилактиката и стоматологичната грамотност, за правилната грижа за зъбите, за грешки, куриози и полезни съвети.
За нея изкуството – изобразително и поетично – е начин за себеоткриване и непрекъснат асоциативен диалог с хората, които са й много интересни. “Вдъхновява ме желанието да изпитам света през техните сетива” – казва Анамария, водена от любопитството си към всичко, което всъщност я прави по-силна и учейки се “светът вътре и светът вън да се обичат”.
Иро Никопулу: Писането за мен е още един начин да опознавам и помня.
Реалността за всеки от нас е различна и не всички я изживяваме по един и същи начин и така, пишейки, се старая да докосна различни аспекти на човешката природа, а така също и у себе си.
С Любов Динчева ще минем днес по един от нейните мостове – тя е филолог, учител и поет и разбира от житейски здрави мостове, от истинска поезия и от ползотворна и вдъхновяваща работа с младите.
Буров е роден през 1875 година в Горна Оряховица. Дядо му е бил богат търговец, милионер. Баща му увеличава семейното богатство, но по време на земетресението в Търново през 1913 г. е затрупан под развалините на кантората си. Синът Атанас Буров вдига падналото знаме на могъщия Буров род и тръгва на поход за милиони и слава...
