Никога

Никога

Някога при морето ходехме,
плувахме, гмуркахме се.
И скришом пушихме цигари.
Горещи пясъци краката изгаряха
докато намерим джапанките.

Никога някога
в лепкавите юнски нощи,
с аромат на цъфнали липи
и сладките смокини в моя двор,
сладки като устните на онова момиче.

Никога някога
мама навън, а пипер – за вечеря,
нанизите сафрид на дядо – за чирози – на стената,
а ние – децата на тази махала, отсреща под ясена, в тъмното.

Никога някога
топлият хляб от далечната фурна,
арменецът с двата коня
а зад тях – файтонът.

И една баба, която ме пита:
– Топъл ли е хлябът, баби?
После си отчупва краищник.