Брегът
Когато вечерта се плъзне – мокра,
когато тръгне си денят,
когато слънцето не ще те стопли
тогава погледни брега:
как е разсякъл синевата морска,
оголил скални рамене,
той пази всички стъпки хорски,
и тайните на сладки грехове.
Той с бурите се люби всяка вечер,
обяздват го немирни ветрове,
брегът е крачката последна,
началото на нови светове.
Петър Димитров
Петър Димитров е роден през 1968 г. в гр. Бургас. По образование е моряк, възпитаник на Морското училище (Професионална гимназия по морско корабоплаване и риболов “Свети Никола”, гр. Бургас). В момента живее и работи в Бристол, Обединеното кралство. От ранна…
Всички текстове и книгиКоментари
Свързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Добави коментар