Бог в прозореца

Бог в прозореца

Виждам облаци разпръснати
помежду тях – небе накъсано,
това е бог, наднича през прозореца,
а по-надолу – пролетни дървета,
клонести ръце разперили – да ме прегърнат,
това е също бог,
и слънцето е бог,         
           цветята,
                птичките,
                      детето, смеещо със гласче-звънче във парка – всички те са бог,
а не онзи нещастник от иконите,
комуто кланят се, свещици палят, храмове строят, който наричат бог безбожниците…