Пия
Не пил от векове, аз пия.
Пиянството ми спомена възражда.
Аз пия, за да се събудя.
Пиян съм от надежди и очакване добро.
Очакването ражда светлина.
А светлината пътя ми посочва.
По този път аз тръгвам в утринта.
А утрото е толкова уханно.
Разлиства се напред денят.
Денят е дълъг, озарен, сияен.
Но зная, идва вечерта.
Надвечер с леката умора
навярно идва мъдростта...
А мъдър е навярно този,
който навреме се събуди
и без остатък раздаде каквото има.
Петър Димитров
Петър Димитров е роден през 1968 г. в гр. Бургас. По образование е моряк, възпитаник на Морското училище (Професионална гимназия по морско корабоплаване и риболов “Свети Никола”, гр. Бургас). В момента живее и работи в Бристол, Обединеното кралство. От ранна…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар