Една докосната душа

Една докосната душа

Една докосната душа тъгува
Тя радва се на този световрат.
Тя пее и усеща този малък свят.
Светът е толкова огромен!
Душата ми – разпъната на кръст,
откъсната от тази рохка пръст
се извиси над сини небеса....
...над уморени дървеса,
над сключените клони,
крила и дават слънчеви зори.
Душата иска да лети -
нагоре, все и още по-нагоре...
И тя не пита, тя не моли,
тя горда е – човешката душа.
Понякога поспира, сълзи рони
а после – полетяла отлетя.