На майка ми
Една сълза се плъзва по лицето ми... Сълза, извикана от спомена за най-прекрасния човек, когото съм познавала. За майка ми. За тази, която ми дари живот, а после ми отдаде и своя, в който имаше толкова малко радост, и…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Платното на моя живот
Бяло... красиво... нежно... Началото на моя живот... Проплаквам, поела въздух за първи път и нанасям върху него първата багра – златна светлина с мъничка сянка. Тя е от първия страх, който изпитвам – от новия свят, в…
Земя на мечтите ми
Една земя, макар и бедна е раят на мечтите ми и всяка вечер, щом си легна и щом затворят се очите ми я виждам пак, и пак...
Играеше си с есенно листо
Играеше си с есенно листо. Забравила за скапаните делници. За осемте живота пропилени и наполовин деветия.
Роуз Вълшебната ми Кръстница
Роуз Вълшебната ми Кръстница обикаляше тихо ниско над града. Беше три часа сутринта и по улиците беше тихо. Скоро щяха да тръгнат чистачите и да заличат следите от порочната нощ. Роуз нарочно излизаше по това време…
Болка
Не изричай името ми – в него много болка се е скрила. Не изричай името ми – само дръж ръцете ми...
Криле
Искам да имам криле като тази бяла птица... Искам да имам силата на вятъра, за да мога да стигна до тебе.
Разпилени страници
Най-хубавото нещо, най-сладкото... любов... Обичаш ли ме така, както аз теб? Така, както пеят птиците в гората?
Представяне на повестта “Откритие” пред учениците от ПГ “Константин Фотинов” в град Самоков
По покана на редакцията на гимназиалното списание “#Апостроф'арт – УПС”, авторката на фентъзи повестта “Откритие”, Таня Мир, гостува на учениците от 6-ти и 8-ми ,,б” клас на ПГ “Константин Фотинов” в град Самоков.
Очи
Без очите ти – не мога! Видиш ли ме – те копнеят. Бяга всяка бръчка строга, а косите ти – сребреят.
Въздишка
Зарежат ли лозата – плаче и чува се въздишка лека. Расте, нали е пеленаче и гали моята пътека.
Вярно ли е?
Лиса кара колелце, за да стигне туй селце. Вярно ли е това? Вълчо агне да дере, после да го раздаде...