На майка ми

На майка ми

Една сълза се плъзва по лицето ми... Сълза, извикана от спомена за най-прекрасния човек, когото съм познавала. За майка ми. За тази, която ми дари живот, а после ми отдаде и своя, в който имаше толкова малко радост, и толкова много грижи. Още една сълза тръгва по пътя на първата. За онова неповторимо сърце, което беше изпълнено с толкова много обич, че имаше по малко за всеки.За онази ръка, научила безброй деца да пишат буквите. Ръка, галила косите ми с безкрайна нежност, като крило на птица.И за болката, че няма да изпитам тази ласка никога повече.

Ако можех отново да изживея всички мигове с мама, за да не сгреша... Може би щях да й спестя много моменти на безпокойство, много неблагодарни думи, много грижи. Бих й дарила време, за да осъществи мечтите си, изоставени заради нас – нейните деца и внуци. За да дарява любов до последния си дъх, без да търси нищо в замяна.

Нямам вълшебна пръчица, за да й върна живота и затова никога няма да мога да й кажа това, което не успях.

Благодаря ти, мамо! За всичко. Понякога се взирам в небето с надеждата да те видя, но не успявам. Но съм сигурна, че ти ме виждаш. И се надявам, че се усмихваш. Защото се опитвам да бъда добър човек, както ме научи ти.

И още една дума – Прости ми!
За безсънните нощи.
За снега в косите ти.
За ръцете, набръчкани от работа.
За очите, помръкнали от грижи.
За това, че не те опазих –
от старостта, от болката, от смъртта.

Още една сълза се търкулва по бузата ми. Иска ми се да е последната, защото трябва да намеря сили да продължа живота си без теб. Но знам, че ще има още много сълзи. Защото ще те нося в сърцето си и винаги ще чувствам твоето присъствие – в нежния полъх на вятъра, във вълшебната песен на птиците, в топлината на слънчевия лъч, който гали лицето ми.

Защото майчината обич е вечна. За нея няма разстояния, няма смърт, няма забрава. Като бистър извор, който никога не пресъхва.

Обич, през която се прекланям. И продължавам напред...