Даниела Петрова
Даниела Петрова е родена на 8 октомври 1970 г. в град Рила, Кюстендилска област.
Завършва “Стопанско управление”, степен магистър, в ЮЗУ “Неофит Рилски” – гр. Благоевград и втора магистратура в СУ “Климент Охридски” – София, специалност “Публичен мениджмънт и политики”.
Работила е в КНСБ като експерт по трудовоправно законодателство, като общински съветник в Общински съвет Дупница и като заместник областен управител и вр.и.д. областен управител на област Кюстендил. Автор и ръководител на множество проекти с европейско финансиране и лектор на семинари по мениджмънт и лидерство.
През 2013 година се премества да живее в Бургас и неповторимата атмосфера на морския град й помага да намери кураж и да последва мечтата си да пише. През последните години ръководи собствена PR и консултантска агенция, а в момента работи в туристическа фирма. Друг любим неин професионален ангажимент е работата й като преподавател и преводач с италиански език.
Една от любимите й мисли е тази на Хелън Келър: “Животът не е система от капани, а преподавател на ценни уроци, които трябва да се изживеят, за да бъдат разбрани”.
“Пътят” (повест, 2019 г.) е дебютната й книга.
Книги от автора
Публикации от автора
Камъкът
Той стоеше сам. Другите камъни бяха подредени в редица, издигайки стена, в която се разбиваха вълните. А него морето го бе отделило, за да му помогне да се промени. Да изглади острите му ръбове с водата си, обличайки го…
Музиката
Музика... “Драгиева чешма”... Откога не я беше слушала. Сякаш от цяла вечност. Обичаше такава музика, тя докосваше сърцето й, караше я да пее. Но в някакъв момент спря да я слуша. Може би след като баща й се разболя. Та…
На майка ми
Една сълза се плъзва по лицето ми... Сълза, извикана от спомена за най-прекрасния човек, когото съм познавала. За майка ми. За тази, която ми дари живот, а после ми отдаде и своя, в който имаше толкова малко радост, и…
Платното на моя живот
Бяло... красиво... нежно... Началото на моя живот... Проплаквам, поела въздух за първи път и нанасям върху него първата багра – златна светлина с мъничка сянка. Тя е от първия страх, който изпитвам – от новия свят, в…
Земя на мечтите ми
Една земя, макар и бедна е раят на мечтите ми и всяка вечер, щом си легна и щом затворят се очите ми я виждам пак, и пак...
Коментари
Добави коментар