Играеше си с есенно листо

* * *

Играеше си с есенно листо.
Забравила за скапаните делници.
За осемте живота пропилени
и наполовин деветия.
Въртеше се в тангото на тромпетите.
Не се интересуваше от изгрева.
По залеза не се прехласваше.
Не искаше любов от никого.
Не виеше от липсата на щастие.
Играеше си с есенно листо.
И кучета я лаеха. И хората.
А тя размахваше оранжева история.
И беше понеделник като никога.
И вятърът въздъхна с възмущение.
А пък на нея не й пукаше –
Тя беше котка в настроение.