Разпилени страници
Най-хубавото нещо, най-сладкото...
любов...
Обичаш ли ме така, както аз теб?
Така, както пеят птиците в гората?
Така, както плаче мъничко дете...
Обичаш ли ме така, както зимата идва и си отива,
както въздуха, който дишаме?
Обичаш ли ме така, както аз теб...
Идваш тъй дълго чакан,
идваш забързан,
любов, нежност...
Искам те!
Няма по красиво от тази любов!
Мария Чавдарова
Мария Стоянова Чавдарова е родена на 22 февруари 1978 г. в гр. София. Живее, работи и твори в родния си град. Започва да пише през 2007 година. Вдъхновява се от любовта – “Не се гаси туй що не гасне”... Чувства се на 17, а когато пише – все едно се пренася в…
Всички текстове и книгиКоментари
Свързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Добави коментар