Никой не разбра
“Обичам я!” – си мислеше поетът, по пътя към хълма. Изкачването беше трудно, не му стигаше въздух. Той с мъка движеше сакатите си нозе, въздухът със свистене излизаше от болните му дробове. В последните дни болката беше…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Кланица
Всеки път, докато се разминавахме с него в коридора гледах пръстите на ръцете му. Бяха необичайно къси и някак заоблени – като топчета накрая. Липсваха последните фаланги, както и ноктите...
Съседът Пол
Поливах цветето редовно, както ми беше заръчал Пол. И давах храна на котето, сладко черно мъниче. Аз нямам домашни любимци, но съседът ми явно много обичаше животните. Личеше си по множеството снимки на домашни любимци…
Сродна душа
Това не е поема за любов, аз пиша тук за сливане на две души, за жар, за плам, за смисъл... Около теб вселената ми се върти...
Опакото на хастара
Неясна вътрешност вътре в тъмнината, искам да е светло отвън мислите-реки нападат, опустошават, бягат, гният, пре-раз-предел-ятo свраки...
Батерии на енергия
Ръцете, два потока – взрив и милост Разтичат времето, все по-бързо-бавно По кожата протича ток Сетивна карта на думите, отвъд любов – разруха.
Творчески кодекс на преодоляването
Опустошението – миг на пустота Забравям времето в което съм била Неможеща да питам Сгромолясвам всяко утеснение на мисълта Не съм сама.
Прочитане на непознати текстове
Възстановени копия на думи, без разликата в означенията, шлака от неточности, разтлени в мрака.
Гигантски слалом
Клод уморено потърси с очи чехлите си. Тежък ден беше. А и не само този. Целият сезон беше ужасно труден и продължителен. Понякога му се искаше да се контузи и да полежи месец-месец и половина у дома, но мисълта, че…
Любов за двама
Тя беше единствената наследница. Всичките й роднини бяха починали. Остана сама и започна да се бори с всички свои конкуренти. Изминалите години бяха за нея кошмарни...
Окупираната земя
На дъното на реката лежеше дете, над водата се виждаше само дълга черна коса. Някой изпищя и в този момент се видя ръка, която повдигаше измършавяло голо телце...
Луна
Блуднице светла, златиста, бляскава, красива, отпусни се мила моя, не крий лицето си, недей, унилостта не ти отива. Може би умората от отровната поход и смрад и миризма на капризи обърква тази част, която често е тъмна…