Сродна душа

Сродна душа

На Й. В. К.

Това не е поема за любов,
аз пиша тук за сливане на две души,
за жар, за плам, за смисъл...
Около теб вселената ми се върти.

Не могат тез пет букви да опишат
как слънцето изгрява в твоите очи,
как целият ми свят се свежда
в една трапчинка и във всичките ти лунички.

“Любов” не стига да изкажа,
че центърът на щастието ми си ти,
че късно в здрача всяка вечер
в ръцете ти е смисълът на дните ми.

На мен ми трябва дума по-голяма –
пред нея всичко да бледнее,
защото моята душа без твоята
не ще да съществува, тлее.

и като някой ден си тръгнем,
на таз Земя сме само пътници,
не ще да ме е страх от другото
и там ще бъдем спътници.

Защото сродните души се все намират
във всяко обстоятелство и приключение,
те две части са от едно цяло
и ние цяло сме без изключение.