Творчески кодекс на преодоляването
Опустошението – миг на пустота
Забравям времето в което съм била
Неможеща да питам
Сгромолясвам всяко утеснение на мисълта
Не съм сама.
Викам, без да чувам всички думи
Незначително е да се плаша и тъгувам
Лишено е от смисъл всяко тайнство
свързано с Пта
Ще продължавам да създавам.
Ваня Вълкова
Ваня Вълкова е родена и живее в София. Завършва специалностите “Скулптура” и “Пространствен и рекламен дизайн” в Националната художествена академия и “Мултимедийни технологии” в Свободния факултет на ТУ, София. През 2018 г. завършва магистърската програма…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар