Така чука съдбата

Така чука съдбата

Извиват пътищата на съдбата, криволичат
и те запращат в глухи улички накрая.
Дори и пътищата страдат от двуличие
и обещават, а не те отвеждат в Рая.

А уж вървях, вървях, като по ноти,
потеглих мощно с гръмките тръби на Вагнер,
набивах крак под “Турски марш” на Моцарт,
летата знойни Гершуин обагряше...

Ала фалшивите ми ноти правят трапове,
забиват нож в гърба на тишината
и Лунните сонати стават грапави,
докато “Петата” ми чука на вратата.