Гост

Гост

Колко нощи подред този прилеп виси на тавана.
Неочакван и странен, виси като тъжно разпятие.
Малък звяр, в светлините на фарове хванат
и очакващ да падне чукът за небесна разплата.

С него ставаме двама, приключили своето време.
Като тясна килия за смъртник е малката стая.
Някой ангел навярно ще слезе оттук да ни вземе,
а нататък ни чака широкият път към безкрая.

Дотогава, обаче, със него сме стряскащо живи.
И усещам как бясно препуска във мрака сърцето.
Като тънко змийче лъкатуши сърдечната крива
покрай права, която отвежда директно в небето.

Дотогава, обаче, в капана на тяло сме хванати.
Ще тежи като камък, завързана с него душата.
Някой ден ще политне и кацне ей тук, на тавана,
като мъничък прилеп, увиснал надолу с главата.