Казвам се Таня Мирчева. Повечето хора обаче ме познават под псевдонима Таня Мир, защото с него подписах двете си книги – „Откритие“ и „Легенди от Белинташ“, чиито сюжети потапят читателите в атмосферата на Древна Тракия...
Боже Господи, с този нещастен „Чавдар“ ще пътуваме хиляда и петстотин километра до Одеса, за да поемем кораба, който ще е новото бъдеще на „Океански риболов“. Уж сме в края на двайсети век и „неопланите“ трябва да са като градски автобуси...
Таксито спря пред входа на ресторанта. Шофьорът излезе бързо и отвори задната врата. Когато клиентът мушна в ръката му банкнота, кимна почтително с глава. Всичко това накара портиерът да изпъне униформата си „а ла Наполеон“ и застине в очакване. Клиентът мина бавно покрай него...
Искам времето да спре своя ход. Поне за няколко месеца, но и тогава няма да съм сигурен дали това, което изчерпва силите ми, ще ме остави на мира. Няколко месеца – нищожно време за здравия човек, достатъчно за мен. Ако бързам, сценарият ще бъде готов за месец с поправките и още три за снимките...
По-раздрънкан автобус не бях виждал от времето на бригадирското движение, когато беряхме ангария памук за светлото комунистическо бъдеще. „Чавдарът“ имаше четиридесет и две места и всичките бяха заети – първата половина от българи, а задната от цигани и турци, като в автобуса на националния отбор по футбол на Холандия...
За девет месеца на брега може да се роди човек, а в същото време в океана е достатъчно дотолкова да се изроди, че и близките му да не го познаят. Еле, ако си в някой район, където вълните са като Китайската стена и единственото забавление са двайсетте касети, които денонощно се въртят по видеото в салета.
