Ахатови очи
Стих в ахатови очи. Тихата свян и прозрение страха склони в клепачите и сън ги посрещна призори.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
В сплин прегърнат стволът спи
Към зимата преди поглед меланхолно падащ над мъгли от сняг и стъклени стени – деца на зимата в страна далечна и ръмяща...
La mélancolie
Сини карамфили в септември в градината на дядо Шабо зацъфтяха, след две години на разсъмване за раздяла с него се прегърнаха.
Баладата на чернобрадия исполин
Лампадите догарят в поглед вечен съня от сладоледената вечер на дни, които с теб необратимо забравихме на масата на “Аморино”...
Нечий град аз който не познавам
Нечий град аз който не познавам и който изведнъж е някак същият, през мен разтърсва се и ляга слаб на майчината гръд.
Grandes et magnifiques
Две сили казват да обикна в този свят. Две любови (казват) “Grandes et magnifiques” – на едната може би златиста е косата, а на другата вретено с мъгли.
За безценна среща
Устните ми галят моя блян, а светът им – нежен и засмян приласкава сладостта ми веща, със утеха ме посреща зад потаен, тих паван...
Никогда больше
Ръцете в пръсти сковали същата песен назаем. Луни в белите длани на ноември, който залязва...
Бунт
Всичко започва с едно кафе, с жълта есенна улица и с тъмно ноемврийско сърдито небе. Към това художникът авангардист би прибавил обърнат казан за боклук, ситен дъжд с плуващи в него сюрреалистични чадъри...
Рани
И дни минават, и години дори... Обичани и необичани, лъгани и пренебрегвани... Стари рани – рани от минало...
Мъка
Намирам се на дъното на празна чаша, отвсякъде обградена от стъкло. Празен ред... дори и стих да няма, всеки носи своето тегло...
На брега на морето
Ето ме, тук съм – на брега на морето, на брега на усмивките...