Никогда больше
Ръцете в пръсти сковали
същата песен назаем.
Луни в белите длани
на ноември, който залязва...
Провесени с мокри сажди
струни на дим полòмени,
смях и обещания отронва
ноември тих в спомена.
Ирен Михайлова
Ирен Михайлова е родена през 1996 г. в гр. София. Завършва с пълно отличие гимназия “Св. Климент Охридски” с изучаване на английски и френски език. Изучава френска литература, история на изкуството и психология във френския град Лион. В творческия си път…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар