Баладата на чернобрадия исполин
Лампадите догарят в поглед вечен
съня от сладоледената вечер
на дни, които с теб необратимо
забравихме на масата на “Аморино”
пред St. George на Рона с нежна рима,
потопена в лодката незрима;
смехът на слънцето над Notre Dame
сред беседките разкошни на Адам;
баладата лирична за делата им –
на Рим, Милано, Черколе недоловим
премахна сянката за зримия ми стих.
Вторник от фонтана бартолдиев пих
черни струни в сладък дъх и ще загина
от вярната ръка на домакиня.
Пред летния фенер започнах тази рима,
привършвам я в следобедния чай
сред лятна буря в стар окай,
следа на гняв осмян и самота
и теб погледнах, Анджела.
Ирен Михайлова
Ирен Михайлова е родена през 1996 г. в гр. София. Завършва с пълно отличие гимназия “Св. Климент Охридски” с изучаване на английски и френски език. Изучава френска литература, история на изкуството и психология във френския град Лион. В творческия си път…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар