Е-списание

Далече съм от теб, Рила планина,
а от ручея ти искам жаждата да утоля,
да мога с кристалната вода очите си да мия
и от свежестта на Рилската река сърцето да наситя.

Искам са се сгуша в теб и да заспя,
а повеят да ми донесе горските цветя,
и в прегръдката на разноцветни есенни листа
в танц с феите надалече да се понеса.

Като узрял кестен се пропуква есента,
листата сякаш поръсени със злато
затрупват стъпките и лятната следа,
посрещат зимата задала се от рано.

Пресъхнало море от копнежи,
живот превърнал залеза в отплата,
далечни хоризонти недостъпни за душата
реки дълбоки помътняли от самотата.