Вървя по наклона на времето...
Аз вървя по наклона на времето и оставям усмивки – следи. Колко много от мене са вземали? Няма нищо. Животът върви.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Отново си наливам чаша обич...
Любов ли беше? Или чаша с вино? „Пиянството на всичките ми дни...”? И този празник като мен ще мине. И също като тебе – ще боли...
Поетичният маратон на Борис Бухчев
Едно ново, уникално начинание е замислил бургаският поет Борис Бухчев – от 1 август 2019 г. в продължение на една година – да пише всеки ден по едно ново стихотворение.
Къщата на спомените
Тази къща е пълна със спомени, неспокойна е тука душата, много ситно са дните разломени от стихиите на съдбата.
Различна
И в сянка да бъда теб ще обичам, теб ще търся, на теб ще се вричам. Съдбата с теб ме събра различна да бъда.
Август, август...
Августейшият месец пристига. Всяко цвете и всяко дърво днес челото си празнично вдига за голямото тържество.
За теб
За един живот аз дори душата си ще дам. За теб и в ада дори ще вляза... Нахлу така от огнен блян. Научи ме дори да те обичам.
Лекси А.: Не знам дали нашето време е сбъркано или и преди е било така...
Споделено от Лекси А. (по проекта “Един от нас споделя”).
Николай Владимиров: Мислете само със сърцето си!
Споделено от Николай Владимиров (по проекта “Един от нас споделя”).
Песен на песните
само с един прекъсващ микрофон по средата на бар без цигари жената в рокля на тъмни череши и очи от листата на хмел...
Слепият обущар
скъсаните обувки които не е успял да поправи са очите му последното което е видял...
Само две отсъствия ми стигат
само две отсъствия ми стигат за да съм сигурен че те обичам да се откажа от всички заради теб...