Почти съм сигурен, че грешката беше моя. Изобщо не трябваше да повдигам темата пред нея. Въпреки крехките си шестнадесет години Софи е момиче с изграден характер и виждания за света, хората и отношенията между тях като цяло.
Погледнах надолу, изглеждаше ми по-високо от осем етажа. Странно. Винаги съм имал страх от височини, но в този момент не чувствах никаква уплаха. Сякаш цялото ми същество бе приело за нормално това, което мислех да направя. Сетивата ми бяха напълно притъпени. Вече дори не се чувствах тъжен или ядосан на себе си...
