С Бък лежахме на тротоара, свити до витрината на един лъскав магазин, и наблюдавахме оживения нюйоркски трафик. Пред нас скорострелно преминаваха таксита, мотоциклети, автобуси и скъпи автомобили, чиито мощни двигатели ръмжаха и бълваха дим, който правеше въздуха около нас тежък и задушлив...
Едно момче лети на крилата на фантазията си и пише разкази, в които влага душата си и следва мечтите си. И уж фантазни, а в основата им като тънка червена нишка минава истинска случка и то не каква да е, а такава, която те хваща за гърлото, дращи по съвестта ти и крещи – за милост човешка, за разум, за сърце...
Тя вярва, “че ако знаем повече един за друг, ще разбираме и приемаме по-лесно несъвършенствата си. Ще съчувстваме по-често на другите, опознавайки техните болки и мечти, техните борби и надежди чрез споделеното, вместо да имаме само понякога случайни “сблъсъци”, оставайки си непознати и чужди...”.
