Беседката
При нас, когато лятото се върне и в къщи заухае на море, когато самотата се обърне и се събуди спящото градче...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
На морския бряг
На моя морски бряг се върнах в едно прекрасно лято, пренатоварено от слънчевото злато. Потърсих бащината къща. Не я намерих…
Есенно море
Аз нямам нищо. Аз съм бедната, пред мен морето, есенно море, и стене в мене мъката победната, нима тя никога не ще умре?
Ехо от Анхиало
Публ. в сборника “Градът – поезия и фотография”, изд. “Либра Скорп”, 2019.
Телеграфистът...
Публ. в сборника “Градът – поезия и фотография”, изд. “Либра Скорп”, 2019.
Морска приказка
Морето тихо шумолеше. Вълните леко се надигаха, разбивайки се с лек плясък в скалите. Кряскайки, гларусите бързаха да оставят следите си по още топлия пясък, а може би просто искаха да стоплят крака преди нощната си…
Вятърът и момичето
Вятърът спря на ъгъла и се почуди за миг – дали да продължи по улицата или да се скрие в отсрещния кестен и да изчака. Знаеше, че по това време момичето винаги минава оттук. Идваше от различни посоки, но винаги стигаше…
Пясъчната принцеса
Тази сутрин пясъчната принцеса се събуди тъжна. Не поздрави слънцето, когато то погали с лъчи косите й. Обърна гръб на морето и то учудено прибра вълни, за да не намокри роклята й. Скара се на гларусите, които крещяха…
Мъжът, който ходеше под дъжда
Навън продължаваше да вали. Небето се беше зачело в някаква приказка и не се сещаше да прибере облаците, които сутринта беше простряло, и да покаже колко са красиви дрехите на слънцето, особено когато то се усмихва…
Пътят
Пътят се изгуби. Чувстваше се ужасно. Не можеше да повярва, че това се е случило точно на него. Той, който винаги беше толкова уверен, солиден, утъпкан, който винаги служеше като пример за сигурност и стабилност, сега…
Феята
Добрата фея тръгна по улицата. Вече се беше стъмнило и тя можеше спокойно да се разходи из града. Не че хората я забелязваха. Даже и през деня те не смееха да погледнат по-далеч от проблемите си, не знаейки, че понякога…
Морски вълнения
Морето го чакаше. Беше свикнало той да идва привечер, точно преди слънцето да облече нощницата си и да полегне зад хоризонта. Мъжът се появяваше малко преди то да се скрие. Изпращаше го с поглед, пожелавайки му красиви…