Вселената уши ми дреха
селената уши ми дреха – с много джобчета, и каза да си прибера мечтите. Прибрах отпървом сребърните копчета, от които са се раждали звездите.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Жена
Така ме нареди Животът (и беше благосклонен при това) да бъда рай по пътя към голгота съществително с подробности. Жена.
Душата ми е скитница...
Душата ми е скитница... Къде ли е скиторила? Навярно е преброждала пътеките към теб?!? Броила си е стъпките, от тук до там, безбройни, и твърдо е вървяла, и винаги напред...
България
Какво си ти? Прашинка и безкрайност. Земя. Огнище. Обич. И небе. Светът е необятен по случайност. Но в този свят, аз имам само теб...
Писмо до татко
Знаеш ли... Все бързах да съм голяма. Да прескачам годините, да порасна. А пък ти – хванал ръката ми само бавно, полекичка, ме научи на щастие...
Промъква се надеждата
Промъква се надеждата, която е всеки божи път една и съща: откривам се във стъпките на лятото, и винаги към себе си се връщам...
Вощеница
На пейката, с износено елече, със дъх на свещи и тамян, един човек, в безвремието вече, залязваше от непосилност сам.
Въпрос по женски
За петък сутринта си мислех, когато ти не ме събуди. На пръсти, тихичко излезе и цял ден за едно се чудих: Дали си ме целунал нежно?
В сегашно време
Как искам да прегърна тишината, в ръце да подържа небето, на капки мислите ми да се стичат и да потъват във морето.
Когато
Когато слънцето залязва и мрак прегърне моя свят, тогава вярата угасва и аз сама оставам пак.
Среща
Ще си ожуля коленете за последно, ще бягам до припадък следобед, че тича бързо тръгващото детство и утре се събуждаш не тъй млад.
Влак на живота
Живота си след време виждам: надвесила съм аз глава над спомените свои чисти, изпълнени и с радост, и с тъга.