Размисли в полунощ
Коя съм аз? Какво съм била? Какво ще стана? Израснах без баща, без твърдо мъжко рамо. И все сама, създадена с любов...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Седмично
В събота, когато осъзная, че отново съм сама... Чувства странни ме изпълват и на страх и на вина... Спирам рязко да очаквам, не изисквам и не бих могла... Просто тихо ще приседна, ще притихна, а след това... Търпеливо…
Пътят
Често по пътя си срещаш препятствия, рядко разбран си, все завист, лъжа... И точно тогава откриваш ти знака, в разговор със сродна душа.
Морето
През лятото морето е спокойно, тъй синьо, чисто, с топлина. В очакване на срещи нови, с любов то спомени твори.
Стефанка (акростих)
Сладки радости дарява Трепетът на младостта, Елегантно се развява, Феерично грей в света... ...
Пораснала душа
Душата ми дорасла е дотолкова, че знае да цени най-малкото. С другия да бъде в болката и истините да преглъща като залъци.
Самодива
От самодивите идвам, те са мойте сестри. В тъмните нощи изобщо не мигвам, ти сред принцеси недей ме търси.
Дребните неща
Обичам да гледам слънчогледите как под ритъма на вятъра танцуват. Обичам да чувам шумоленето, с което вкупом със слънцето флиртуват.
Трудните хора
Истинските хора трудни са. О, да! Как само с пръст посочва ги света и как вечно неразбрани са от обезверената в добро тълпа!
Дъждовно
Какво се случи – често превалява и аз седя, учуден и смутен. Чадър щом взема и дъждът престава и казвам си, че в утрешния ден ще бъда без чадър...
Само ти
Очите ти гледат ме с радост... Запълват мойта тъга... Заклех се силна да бъда, но крехка е мойта душа...
Виденията на прогледналия
Лалка Павлова за творчеството на Иван Гранитски и поетическия цикъл „Отечествени видения“.