Размисли в полунощ

Размисли в полунощ

Коя съм аз?
Какво съм била? Какво ще стана?
Израснах без баща, без твърдо мъжко рамо.
И все сама, създадена с любов,
а от любов лишена.
Мъчих се сама да се възпитам,
Да си изградя стил и маниер...
А станах една от всички и ничия безлична.
Да уча – но защо?
Работих – пак без смисъл.
За пари ли?
Не, за подаяния.
Имам нужда от любов и грижи.
Това е всичко – просто малко топлота,
за да не изстине сърцето ми,
за да има смисъл да тупти.
Влюбих се, но беше миг.
Миг кратко-вечен и както
несъвместими са тез две думи,
Така безсмислена бе моята любов.
Аз пак загубих!
Вече 17 години все губя...
Семейство – истинско; баща; приятели; чувства,
а сега и здравето си.
Какво ми остана ли?!?
Почти нищо – едно разбито сърце,
Което иска просто малко топлина
... и нищо повече.

16.10.1992 г.