Синдромът Шоушенк. За книгата на Николай Стефанов „Гяури от ново време (Търновска Коледа)“
Владимир Шумелов за романа на Николай Стефанов „Гяури от ново време (Търновска Коледа)“.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
За “Сянката на Господ” от Яна Кременска
Лалка Павлова за поетичната книга “Сянката на Господ” от Яна Кременска.
Черешова задушница
Набери ми череши. Не отлагай за после. От върха ги бери. Да са леко горчиви. Аз отдавна съм там, но съм скарана с Господ. Затова си говоря понякога с живите.
Всяка нощ си събличам последната риза
Всяка нощ е такава – хиляда и първа. Няма бъдеще. Няма и спомен за после. Зима с лято се люби. Пролетта не е първа – беззащитна такава и мокра до кости.
Писмо от горния свят
Ти си стой на земята, защото за Рая е рано. А пък аз ще ти пиша писма от горния свят. Тук е хубаво. Господ си купи пиано. И фалшиво да свири, го слушат и мъдро мълчат.
Събиране на душа
Много дъжд. Нито помен от тая в “По жицата”. Пада ниско небето и мига с ресници от гарвани. Саркастично разказва копривата парещи вицове. В полунощ саксофонът разплаква пияния барман.
В онзи сън съм река
В онзи сън съм река. С мисълта да се влея, се подхлъзвам по облите камъни и препъвам очите си. После дълго потъвам в дълбокото. Там се живея. И се любя с морето насън. Любовта ми е ничия.
Ще ти разкажа някога
Ще ти разкажа някога... Ще ти разкажа. Сега ми се мълчи в дълбокото на тъмните ми сънища.
Сбогуване с август
И август иска още да остане и ще остане винаги при нас, и ще живее той като предание, запомнено със името Бургас.
Поезията на Мира Дойчинова – преливаща от любов и съвършенство
Мира Дойчинова е чаровна, отзивчива, приветлива, сърдечна, обаятелна дама в красива възраст, автор на шест поетични книги – всяка от по над сто страници и с по няколко издания. Всеки, успял да се докосне до нейната…
Коя съм аз?
Коя съм аз? Която и да е. Една идея, въплътена в стих. Жена, Луна, снежинка и дете. Търкулната звезда във здрача тих...
Моят свят
Моят свят е разхвърлян. Разпилян като мене. С много рафтчета с книги и с много въпроси. В моя свят няма нищо особено денем... През нощта е вълшебен – и преброждам го боса...