Готова за вечността

* * *

Времето каза: “Сега”.
Не го каза преди, а го каза сега.
Не аз го провокирах.
Към времето повече въпроси нямам.

* * *

Топлинната вълна

Тялото ми разтопява вода,
поток отнася тежестта му.
Рея се вътре в озарената си кръв.

* * *

Като дървеса

Сега крачех с корени
и светлината бе Храната.

* * *

Яснотата на тялото му

Чистите линии, всичките тънки,
всичките светли,
слънцето вътре в жасминената кожа,
гордият поглед в свободните, ясни очи.
Цялата радост е моя.

* * *

Преди залез короната на този орех
се въртеше в небето като земя,
а аз бях луната.

* * *

Неделя вечер

Бях готова за вечността.
Имах тяло, а то значи енергия,
а тя не се губи.

* * *

В огледало на тавана на асансьор
видях ясно смъртността си.
Красиви къдрици.

* * *

Стара, преродена джанка –
клони от изваян вятър с мириади плодове.
И аз – небе.

* * *

След като баща ми умря

Посадих много растения.
Те стоят, не падат.

* * *

Бяла стена,
далечни звезди,
лозе шуми.

* * *

Аз

Като подухне, засиява.
Вятърът е огън.