Отново си наливам чаша обич...

Отново си наливам чаша обич...

Любов ли беше? Или чаша с вино?
„Пиянството на всичките ми дни...”?
И този празник като мен ще мине.
И също като тебе – ще боли...

Понякога ще спира за почивка
светът ми... Като мене подразбрал
Живот се пие само със усмивка!
Поне да разбереш, че си живял...

И пак ще бъде цветна въртележка
любов и вино, радост и тъга.
Прилежно плащам всичките си грешки,
и стиснала квитанция в ръка

отново си наливам чаша обич.
(Така и не разбрах какво празнувам.)
Любов да бъде! Нека е по много!
С гаранция от Бог. Че съществувам.